Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2019 17:54 - Опит за писане
Автор: prekaleno Категория: Тя и той   
Прочетен: 356 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.10.2019 12:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                   Момиче  
  Голям ван спря в центъра на малкото крайморско градче, от него със смях се изсипаха група хора, заоглеждаха кафенетата и се запътиха към най кокетното. Докато чакаха да поръчат една от жените се загледа във витрината на фризьорския салон до заведението. Жената бе руса, не много висока, стройна и забелязваща се. Пъстрите и очи се взираха във мъжът който със отработени движения подстригваше младо момче. Във фигурата му имаше нещо много познато, висок леко прегърбен, начинът по който отмяташе светлият си бретон, как се изкривяваше леко долната му устна когато се усмихнеше. А синьозелените му очи не можеха да излъжат сърцето и. Мъжът я погледна вяло, но бързо премести погледа си към дъното на салона, където стоеше млада леко закръглена жена и нещо му говореше. Новопристигналата веднага долови разменените бързи погледи между двамата, те показваха онази близост която може да има само между влюбени. Тя добре познаваше този мъж, още от времето когато бяха млади и безгрижни ученици. В ума и се занареждаха спомени и думи, песни със съпровод на китари, дълги дни и къси нощи, споделени погледи и смях, весели случки, и срамежливи целувки, скрити докосвания и обещаващи прегръдки.  И онова тихо едва изречено Обичам те! И една песен, песента вървяла с тях от началото до края. Краят, на любовта.  
            Момиче ….  
  С тази песен ще разкажа за едно Момиче, чиято обич нивга не разбрах, любовта и споделена бе игра за мене, плача аз но късно е сега.   

Момиче е,.....    Момиче е..  

Аз си спомням очите и в сълзи облени, как ме молеха за сетен път. Но си тръгнах, без дори да се обърна, плача аз но късно е сега.  

    Момиче е.....  Момиче е…  

Аз се върнах,  да намеря своето Момиче,    но намерих мъртва любовта, любовта на друг я беше подарила, плача аз но късно е сега…  
    Момиче е......  Момиче е....   

Нан на Нан на на на, страшна интродукция…..И Бийтълс !  
Тя беше сигурна че познава този мъж, че той е именно онова момче, разбило живота и на хиляди малки парченца, и дълги години след него бе останала само мъка, и една тетрадка с пожълтели листи, пълна с песни, беше оставил едно послание за нея, тя не искаше да го чете. В годините напред видя неговите възходи и провали, често съдбата ги събираше и разделяше. Жените идваха и си отиваха в живота му. При всяка тяхна среща той тъжно се усмихваше, но никога повече не си позволи да я целуне или погали, говореше и тихо и приглушено, понякога свиреше някоя о техните песни, песните звучаха нежно и тъжно. Животът им отдавна не беше радостен, и двамата от години живееха без любов. И двамата имаха семейство и деца. Живееха по инерция. После той се разведе, и отново се видяха, и отново той не я повика. Тя беше негова приятелка. После той изчезна, и до този ден. Тя беше забравила къде е, кафето и, беше изстинало, приятелите и се чудеха как до сега не е казала някой виц, и не ги е разсмяла.  Тя продължаваше да гледа мъжът, посребрелите му бакембарди, но защо тази жена срещу него го наричаше с друго име? Беше сигурна че е той, но той не се казваше Иван, жената го наричаше така. Притеснено влезе в салона, и очите им се срещнаха. Макар и повехнали, очите им бяха същите, онези очи които се изпитваха до полуда. Той я гледаше и не искаше да я познае, дали заради времето, или заради жената зад гърба му. Тя го назова по име, с неговото име, той се вцепени, много години никой не беше се обръщал към него с истинското му име. Жената зад гърбът му се обади, -Иване, коя е тази, и защо те нарича така, познаваш ли я? Той замълча, не знаеше какво да направи и какво да каже. Само ръцете му потреперваха а очите му жадно се бяха впили в тази уж, непозната жена. Тя изкара от чантата си една стара и измамата тетрадка с пожълтели и прегънати листи и му я подаде. На излизане тихо продума,  -вие не сте моят Ники, а аз не познавам Иван?  Познатите и тъкмо се качваха в колата, тя тръгна без да се обръща. Мъжът понечи да я последва, но младата жена го хвана за ръката, опита да се отскубне, но колата вече беше потеглила.  На предната седалка стоеше, красива  руса жена, по застаряващото и лице бавно се стичаха големи сребърни сълзи, по радиото звучеше песента,“ Момиче" в памет на  Джон Ленън. Д. Накова  



Гласувай:
2


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: prekaleno
Категория: Поезия
Прочетен: 12810
Постинги: 13
Коментари: 4
Гласове: 20
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031