Дочаках я и новата 2020 година, нищо вече не очаквам, мечтите ми се изпариха, като стар неизхвърлен чай. Остана само една, децата ми да са Здрави, и дано господ им помогне да имат собственни домове в Голямо село ( София) Дай боже??? Малката да срещне мъж, достоен да я обича, не само защото е красавица, умна, и с добра работа, обноски, да приеме нея и нашето сираче. Знам че няма да е като Сашето,(Светла му памет) Да е мъжкар  и обикне нея и малката ни принцеса, със сърцето и душата. Мечтая прекрасните ми Лидка, Ичко, Мишо, да са най вече Здрави, Мишето да си намери работа и го отценят въпреки увреждането му, защото той е умен, и си разбира от работата. Лидка дай боже да ми е здрава, да издържи конкурса за съдия, и да я разпределят във София или Варна.(въпреки че е в количка) А малкият ни архитект да е послушен и да учи много. Обожавам ги! Това са моите деца. От години живея за тях, толкова болести и операции преживях? Но явно съм имала още живот? Мъжът ми, мъж ли ми е всъщност? Забравих какво е мъж, бях млада, хубава, а той все навън гледаше. Все ми се сърди за нещо? Все ме наказва, и все е някъде, къде ли? Ако детето ми не беше седнало в инвалидната количка, нямаше да преглъщам, остаря и все е така. Няма оправия, чудя се, аз ли не съм в час, или ме гони кукото та още търпя. Давам му зелен светофар - да ме остави, да отиде там където го обичат и ценят, където се изявява като мъж и мъжкар. Е не си тръгва, Защо??? Моля който го уверява че е най добрия, да си го прибере, нямам никакви претенции. Даже ще го дам със зестра, две къщи от роднините му, ( ама на село са)от мен камиьон, и един Мерцедес,  който той си избере.И юргани, черги. Е това е вече не издържам....